Надига се изборно цунами - до 4 000 000 гласуват?

    

Васил Тончев е шеф на една от най-старите социологически агенции у нас - “Сова-Харис”. Той е един от тези, които прогнозират почти всички избори от зората на демокрацията до сега, пише "24 часа".

Днес коментира данните от последното си представително проучване.

Изненада! Може да се окаже, че 4 милиона избиратели ще отидат до урните в неделя. Това показва седмица преди изборите национално представително проучване на СОВА ХАРИС.

Кое активира хората към безпрецедентно висока за последните години активност?

1. Непредизвестеният победител.

Малко повече от седмица преди вота не е ясно как ще изглежда мнозинството в следващия парламент. Двете водещи сили представят две принципно различни визии. ГЕРБ залага на справедливостта като водещ мотив, докато БСП дава приоритет на стабилността.

2. Второ - икономическата криза.

Тревогите увеличават социалното напрежение и се отразяват на политическата активност. Българинът никога не е обичал чорбаджиите си, но кризата сега провокира нов тип отношения - корпоративна лоялност.

3. Етническото противопоставяне. Най-високата активност се очертава в смесените райони, някъде ще премине над 70%, като този път мобилизирани са не само избирателите на ДПС, но и на другите партии. Двата мандата в изпълнителната власт и демонстрацията на превъзходство от страна на Ахмед Доган освен че мотивират електората на партията, предизвикват и анти-ДПС вот. По същество методите, с които Доган печелеше на редица избори, сега се превръщат и в оръжие на политическите му опоненти. От една страна, заедно с гласовете от Турция Движението може да достигне заветната квота от 500 000 гласа. От друга страна обаче, се надига мощна вълна от българското мнозинство.

Видни са още три неща.

- Значително се увеличава подкрепата за двете водещи политически формации ГЕРБ и БСП, като дистанцията между тях нараства до 8-10%;

- 8 политически формации имат шанс да прескочат 4-процентната бариера;

- Вероятно ще се създаде възможност да се състави тройна коалиция с крехко мнозинство вдясно. То може да бъде укрепено допълнително, ако на програмна основа бъде подкрепено и от АТАКА.

64% от избирателите твърдят, че със сигурност ще отидат до урните. Други 9,5% още се колебаят. Пресметнато в абсолютен брой, това означава долна граница приблизително 3 800 000 души с възможност да бъде достигнато ниво от 4 млн. Тази активност я изчисляваме на базата на реалните избиратели в страната, които според нас са около 6 000 000 души.

В официалните списъци фигурират около 7 000 000 имена. Така на предстоящите избори официалната статистика ще отчете активност около 56%.

От ръста на активността печелят преди всичко ГЕРБ и Коалиция за Българи.

Подкрепата за ГЕРБ би могла да премине 1 300 000 души, а за БСП - да е около 950 000. Дистанцията се очертава в границите на 8-10%. Има предпоставки за значително преимущество на ГЕРБ при мажоритарния избор. Анализът при отделните едномандатни райони показва, че партията на столичния кмет може да разчита минимум на 15 депутатски места. БСП има отчетливо преимущество в 5 района, ДПС - също в 5. Оставащите 6 места най-вероятно ще се поделят между ГЕРБ и БСП.

Очертава се ДПС да е трета политическа сила. Относителната тежест на ДПС обаче намалява при очертаващата се висока избирателна активност. Двата мандата във властта и очевидните амбиции за ново присъствие в изпълнителната власт предизвикват мощен анти-ДПС вот, който се концентрира в ГЕРБ, Синята коалиция, АТАКА и РЗС.

АТАКА успява да запази подкрепата от около 10% главно на базата на противопоставянето на ДПС. Подкрепата й намалява в големите градове за сметка на регионите със смесено етническо население.

Ако говорим за промяна в избирателните нагласи, то безспорно това са тези около 700-800 хиляди гласа, които се очаква да отидат за формациите, класиращи се от 5-о до 8-о място по електорална подкрепа. Това е истинската изненада, която не само повишава избирателната активност, но и променя цялата политическа конфигурация.

Синята коалиция със сигурност ще е в следващия парламент. Новото обединение вече не изглежда като последния мохикан на прехода, а по-скоро като начало, свързващо апетита за властта с последователни консервативни идеи и добър кадрови потенциал.

Безспорно явление и на предстоящите избори ще са ЛИДЕР и РЗС. Тези формации получават значителна подкрепа от десния център.

На два пъти НДСВ поднесе изненада, като възкръсна от отвъдното. Нищо чудно, ако и този път успеят. Очевидно царистите намират начин ефективно да мотивират привържениците си в самото навечерие на изборите, което няма какда се регистрира в социологическите проучвания.

Какви са вариантите за ново мнозинство и кой ще поеме отговорност за управлението на България?

Засега е сигурно, че до 5 юли основните отговорности ще се носят от Сергей Станишев. След това тази тежест ще се поеме от Бойко Борисов.

Преобладаващите очаквания на хората са, че гръбнакът на следващото мнозинство трябва да е съюзът между ГЕРБ и Синята коалиция - 13,5 на сто считат, че именно това ще е успешната коалиция. А общо около 30 на сто виждат формулата ГЕРБ и Синята коалиция плюс още един субект от десния център. Като най-предпочитан от гласоподавателите партньор се очертава НДСВ.

(Всъщност за партиите, наредени след 5-о място, не можем със сигурност да кажем, че ще присъстват в следващия парламент).

Но колко стабилно може да е така сформирано дясно мнозинство?

На мажоритарния елемент в този му вид можем да погледнем като на експеримент. Засега само 51% заявяват, че ще гласуват за мажоритарен кандидат. Оказва се, че само около 5 на сто от гласоподавателите ще гласуват различно при избора на партия и личност. Това може да означава, че или личностите не са убедителни сами по себе си, или избирателят не е доразвил необходимата гражданска чувствителност. Явно експериментът ще е неуспешен и трябва да се търсят нови пътища за обновяването на политическия ни елит.